Иво Минков
9 декември 1979 г. – 30 март 2008 г.
Скъпи приятелю,
Изминаха шест дълги месеца без теб и пак не можем да повярваме, че те няма! Липсваш ни!
„Добре е човек да има приятел дори ако ще да умре. Аз съм щастлив, че имах приятел... Нощем ще гледаш звездите... Те всички ще бъдат твои приятелки... Ти ще притежаваш звезди, каквито няма никой друг... Ще имаш звезди, които се смеят!
И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти ще бъдеш вечно мой приятел. Ще имаш желание да се смееш заедно с мен и ще отваряш понякога своя прозорец така, заради удоволствието...”
9 декември 1979 г. – 30 март 2008 г.
Скъпи приятелю,
Изминаха шест дълги месеца без теб и пак не можем да повярваме, че те няма! Липсваш ни!
„Добре е човек да има приятел дори ако ще да умре. Аз съм щастлив, че имах приятел... Нощем ще гледаш звездите... Те всички ще бъдат твои приятелки... Ти ще притежаваш звезди, каквито няма никой друг... Ще имаш звезди, които се смеят!
И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти ще бъдеш вечно мой приятел. Ще имаш желание да се смееш заедно с мен и ще отваряш понякога своя прозорец така, заради удоволствието...”
Малкият принц
Няма коментари:
Публикуване на коментар