Днес Иво има рожден ден. Трябваше да стане на 31 години. Вместо да ти кажем „Да си жив и здрав, приятелю!”, ние се питаме „Защо?”.
Благодарим ти, че си наш приятел! Обещаваме винаги когато звездите в небето греят да се усмихваме заедно с теб, скъпи приятелю!
И аз да се включа с голямо закъснение. София е мой роден град, но това не го прави автоматично и мой любим град. Но въпреки всичко много обичам София. Ето и трите места, на които аз се спрях без да се замислям.
Оборище 21 – толкова страхотно място, но и трябва да си посветен, за да знаеш за какво говоря :-) а е толкова лесно да бъде открито!
Кремиковски манастир – да Кремиковци не е нещо, с което трябва да се гордеем, но с манастира задължително. Гледката към София, трябва да се види.
Попа – това е мястото, на което сигурно съм прекарала 1/3 от младежките си бурни години, както и доста хора от моето поколение и не само. Никога не се знаеше къде свършва деня или седмицата, ако началната точка е Попа :-)
Иска ми се да прехвърля топката на Иво, но уви ...
