Tate Modern, London

Kurt Vonnegut, MOTHER NIGHT

Никога не бях виждал по-сюблимна демонстрация на тоталитарния ум, който може да се оприличи на система от зъбни колела, чиито зъби са изпочупени безразборно. Такава нащърбена мисловна машина, задвижвана от нормално или дори под нормалното либидо, се върти на пресекулки, с боксуването и натруфеното безсмислие на часовник с кукувичка в ада.

Шефът таен агент стигна до погрешното заключение, че в ума на Джоунс няма зъбни колела със здрави зъби.

- Вие сте напълно откачен - каза му той.

Джоунс не беше напълно откачен. Лошото при класическия тоталитарен ум е това, че всяко от зъбните му колела, макар и осакатено, продължава да има участъци със здрави зъби, които са великолепно поддържани, отлично изработени.

Оттук и адския часовник с кукувичка отмерва времето съвършено точно в продължение на осем минути и трийсет и три секунди, прескача четиринайсет минути напред, показва времето съвършено точно още шест секунди, прескача две секунди, показва времето точно два часа и една секунда, след това прескача година.

Липсващите зъби, разбира се, са простите, очевидни истини, които в повечето случаи са ясни и на десетгодишните деца.

Умишленото изпотрошаване на зъбните колела, умишленото загърбване на някои очевидни неща...

Ето това беше причината домакинството на доктор Джоунс - отец Кийли, вице-бундесфюрерът Краптауер и Черния фюрер - да живее в относителна хармония...

Това беше причината в ума на моя тъст да съществуват едновременно безразличието към жените робини и любовта към синята ваза...

Това беше причината Рудолф Хьос, комендантът на Аушвиц, да редува по високоговорителите на лагера хубава музика с повикванията на носачите на трупове...

Това беше причината нацистка Германия да не е в състояние да долови някаква по-съществена разлика между цивилизация и хидрофобия...

Това е най-доброто обяснение, което мога да дам за легионите и за нациите от побъркани, които съм виждал през живота си. А това механично обяснение, само по себе си, може би е отражение на бащата, чийто син бях. Съм. Когато се замисля за това, а то е рядко, си давам сметка, че в края на краищата съм син на инженер.

Тъй като няма кой друг да ме похвали, ще се похваля сам - ще кажа, че никога не съм повреждал зъбите на моята мисловна машина, каквато и да е тя. Бог ми е свидетел, че има липсващи зъби - без някои от тях съм се родил и те никога няма да пораснат. Други зъби са били изтръгнати от клещите на историята...

Но никога умишлено не съм повреждал зъб от зъбчатите колела на моята мислеща машина, никога не съм си казвал: "Мога да мина и без този факт".

Хауард У. Камбъл, младши се хвали! Все още е останал живот в старото момче!

А там, където има живот...

Има живот.

Владимир Германов, превод

Килим

Сняг се сипе на парцали

Сега скиорите да почерпят, а останалите с чаша вино пред камината да си помечтаят за лятото :) Наздраве!