Кюстендил. По следите на моето детство

Римските терми. Минералната вода от време оно е привличала хората по тези земи.



Джамията "Ахмед Бей" тепърва има да се реставрира.



За голямо мое съжаление има малко реставрирани/ измазани къщи.

Още помня големият пазар, който ставаше в петък и неввроятно сладките череши, домати и дини. Дори и добруджанските нямат тази сладост, като то детските ми години. А, опитавли ли сте чорбаджийски чушки?

Днес пазара е доста по-малък, но все още могат да се намерят капачки за буркани. Забраниха ми да снимам, за това и снимката е размазана.



Странна смесица от ново и старо.

Градската градина е 3-ти по малка от моите спомени.

Малко след 12.00 на обед. Дядо ни учеше как да познаваме времето по слънцето.

Днес слънчевият часовник е счупен!?

Площад "Велбъжд"

Общината

Високо горе е Хисърлъка. Прохладно през летните жеги и с прекрасна гледка. Не знам днес дали работи ресторанта, но ендо време имаше и зоопарк горе.

Киното. Да се стигне до тук беше цяло приключение, а и филми като Междузвезни войни си заслужаваха :)

Художествената галерия "Вл. Димитров - Майстора". Заслужава си само зардаи нея да се посети Кюстендил.

Новото читалище.

:) Родната къща на дядо ми (стая № 18, х-л Велбъжд)

Отсреща старите тютюневи складове са превърнати в исторически музей.

Бившият ГУМ.

ц. "Св. Мина"

Огромното дърво в клоните, на което е минало част от моето детство.

Тези 4-ри снимки оставям без коментар, за да не се разплача.