Римските терми. Минералната вода от време оно е привличала хората по тези земи.

Джамията "Ахмед Бей" тепърва има да се реставрира.

За голямо мое съжаление има малко реставрирани/ измазани къщи.

Още помня големият пазар, който ставаше в петък и неввроятно сладките череши, домати и дини. Дори и добруджанските нямат тази сладост, като то детските ми години. А, опитавли ли сте чорбаджийски чушки?

Днес пазара е доста по-малък, но все още могат да се намерят капачки за буркани. Забраниха ми да снимам, за това и снимката е размазана.

Странна смесица от ново и старо.

Градската градина е 3-ти по малка от моите спомени.
Малко след 12.00 на обед. Дядо ни учеше как да познаваме времето по слънцето.
Днес слънчевият часовник е счупен!?
Площад "Велбъжд"
Общината
Високо горе е Хисърлъка. Прохладно през летните жеги и с прекрасна гледка. Не знам днес дали работи ресторанта, но ендо време имаше и зоопарк горе.
Киното. Да се стигне до тук беше цяло приключение, а и филми като Междузвезни войни си заслужаваха :)
Художествената галерия "Вл. Димитров - Майстора". Заслужава си само зардаи нея да се посети Кюстендил.
Новото читалище.
:) Родната къща на дядо ми (стая № 18, х-л Велбъжд)
Отсреща старите тютюневи складове са превърнати в исторически музей.
Бившият ГУМ.
ц. "Св. Мина"
Огромното дърво в клоните, на което е минало част от моето детство.
Тези 4-ри снимки оставям без коментар, за да не се разплача.